Пролетно морско чудо: Нашето априлско пътешествие по българското Черноморие
Решихме да пътуваме в средата на април – време, което мнозина биха нарекли „неподходящо за море“. Но ние вярвахме. Вярвахме, защото отдавна знаем, че българското Черноморие е най-красиво именно тогава – когато природата се събужда, туристите още не са препълнили улиците, а морето принадлежи само на тези, които истински го обичат.
Онова, което не очаквахме обаче, бяха самите красоти, които ни посрещнаха – неподозирани, почти нереални. Обиколката ни започна с един ден в Бургас, премина през Несебър и Балчик, спря за няколко дни във Варна и завърши с крепостта Овеч край Провадия. Всеки етап от това пътешествие остави в нас усещането, че не просто пътуваме, а преживяваме нещо истински магическо.
Още с пристигането в Бургас времето ни изненада – лятно слънце, кристално чиста вода и топлина, която сякаш беше взета назаем от юли. Морето блестеше като разлято стъкло, а ние седяхме на брега с часове, онемели пред гледката. И всичко това без нито една мисъл за времето – само спокойствие и удивление. Забавна случка се случи още в първия ден – местен жител ни погледна, засмя се и каза: „Вие със сигурност не сте оттук – личи си по дългите панталони.“ Смяхме се заедно, защото наистина не бяхме подготвени за лятото, което ни чакаше.
На следващия ден се отправихме към Несебър. Градът беше пуст, сякаш запазен само за нас. Разходките из стария град бяха като пътуване във времето – каменните улички, старите църкви и тишината, нарушавана само от морския бриз, създадоха усещането, че времето е спряло. Наслаждавахме се на всяка гледка, на всеки ъгъл, на усещането за място с душа.
А после – Балчик. Ботаническата градина ни посрещна с цъфнали лалета – истинска цветна експлозия, която нямаше как да остави сърцето равнодушно. Разхождахме се сред цветя, като че ли бяхме в приказка. Само розите още не бяха разцъфтели напълно, но и няколкото разцъфнали бяха достатъчни, за да допълнят усещането за пълнота. Градината и дворецът към нея оставиха трайна следа в нас – красота, тишина, величие.
Във Варна прекарахме няколко вечери в разходки из Морската градина. Морето ни съпътстваше всяка вечер с уханен въздух, събирахме мидички, пясък, снимки и спомени. Не искахме да си тръгваме – бяхме открили своето място за пролетен покой.
Единственият ден с по-мрачно време беше този, в който посетихме крепостта Овеч край Провадия. Но дори облачното небе не успя да отнеме от чара на това място. Напротив – леката мъгла и сивото небе придадоха на крепостта особена атмосфера, като сцена от исторически филм. Успяхме да направим красиви снимки и да се насладим на мястото с цялото си внимание.
А краят – о, краят беше като от филм. Последната вечер във Варна, когато се сбогувахме с морето, небето се оцвети в розово. Целият хоризонт пламтеше в нежни нюанси, които се отразяваха в морето, сякаш водата гори. Стояхме мълчаливо и гледахме – един от онези моменти, които не се описват, а се преживяват.
Тогава си казахме едно – ще се върнем пак. По същото време. На същите места. Защото това беше не просто пътуване. Това беше приключение, което ще помним винаги.
Снимки от пътуването:
Галерия
