Връх Драгойна – родопското бижу, което си заслужава всяка крачка

Отдавна си обещавахме да стигнем до връх Драгойна – едно от онези места, които те държат в очакване. Всяка година си казвахме: „Този път ще хванем божурите!“, а после моментът минаваше. Но този път – случи се.

Научихме за това магично място още преди време, благодарение на репортаж на Николай Василковски, който събуди любопитството ни. След това съвсем се запалихме, когато започнахме да следим снимките на местния овчар Панко Панко, който с неподправен поглед улавя душата на Родопите.

И ето ни – една съботна сутрин тръгнахме от София в 8:00. Пътят до село Буково е около два часа, асфалтът е добър, а самото пътуване те подготвя за нещо специално. Избрахме маршрута от Буково, защото е по-кратък, а и ни се искаше да имаме повече време горе. До върха се стига за около час и половина – лека, приятна разходка, с постоянно разкриващи се гледки, които те карат да спираш на всяка крачка.

И най-важното – уцелихме разцвета на дивите божури. Цялото било беше обсипано с тях – червени петна, пръснати сред зелената трева и скалите, създаващи усещането, че си попаднал в друга реалност. Красота, която не се описва, а се преживява.

Връх Драгойна не е висок, но е мощен с присъствието си. Още щом се качиш, те обгръща тишината на Родопите, мирисът на билки и усещането, че си част от нещо древно и истинско. От върха се разкриват панорами във всички посоки – хълмове, долини и селца, сгушени в меките гънки на планината.

Не видяхме залез – нашата разходка беше сутрешна, но и така преживяването беше зареждащо. Сякаш всичко започна отначало.

И макар върхът да може да бъде изкачен и от село Драгойново, ние не съжалихме за избора си – маршрутът от Буково беше точната доза усилие, природа и вълшебство.

Не ни се тръгваше. И знаем, че ще се върнем – защото Драгойна не е просто точка на картата. Тя е място, което остава с теб.

Снимки от пътуването: вр. Драгойна - Албум